Иво Беров: Турският газопровод, който заобикол...
Иво Беров,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Да издигнат въпроса или да го заметат, да се възмутят или да си замълчат? Хамлетовски въпроси, които би трябвало да си зададат водачите и народните представители на Политическа партия и Демократична България. Донякъде и техните гласоподаватели. И обществото ни като цяло би трябвало да си зададе тези въпроси.
" Турски поток " се оказа съветски
Поводът - а, който Бойко Борисов назова " Балкански поток ", а светът назовава „ Турски поток “, и който в действителност се оказа най-много " Руски поток “.
Всъщност обществото ни от дълго време е трябвало да бъде осведомено най-малко с най-общите условия на договорката за газопровода. Защото и политици, и публицисти към този момент желаеха от Борисов и неговата енергийна министърка Теменужка Петкова да им покаже по този начин наречената " пътна карта " на тази договорка, подписана през 2017 година.
Петкова обаче преди време сподели, че не знае къде е картата и че тя нямала значение, тъй като била " единствено работен документ ". Все отново през юни предходната година стартира търсене на тоя " документ без значение ". Търсиха го и тогавашният Министерски съвет, и Булгартрансгаз, и Българският енергиен холдинг (БЕХ), че даже и ДАНС, и Министерство на вътрешните работи. И не откриха нищо.
Какво стана ясно
Документът беше открит едвам тази седмица, откакто изтекоха данни от електронната поща на съветски народен представител. И от „ пътната карта “ на договорката се разбра, че:
- Тя обслужва напълно Русия, като съветската страна даже е диктувала на Борисовото държавно управление какво тъкмо да прави, по какъв начин да го прави и даже в какви периоди: Картата планува " създаване на лист от ограничения за поддръжка на плана от държавното управление на Република България за редуциране на периодите за неговото осъществяване ".
- България влага в договорката повече от 2,5 милиарда лв., които ще имат възвращаемост най-рано след 15 години.
- И най-важното: От документа излиза наяве това, коeто всички подозираха - турският (а в действителност руски) газопровод, който заобиколи Украйна, е бил голямо облекчение за Путин във войната му против нея.
Защо бе скрита толкоз време?
Все неща, които не попречиха на Бойко Борисов да разгласи газопровода за " единственото печелившо дружество в България. Твърдение, което, несъмнено, е очевидна неистина, само че по този начин или другояче обществото ни дотолкоз привикна към лъжите му, че стартира да ги приема за нещо естествено, за нещо като неизбежни " бойковизми ".
Какъвто " бойковизъм " беше и отговорът на Борисов на оня трънлив въпрос, който въпреки всичко му бе заложен от една кореспондентка: " Ако всичко към този газопровод е толкоз чисто, за какво „ пътната карта “ е била скрита толкоз време? А отговорът на Бойко беше: " Това са нелепости, аз разбирам. Аз се гордея с това. Няма да ме уязвите ".
Въпросите, които ПП-ДБ би трябвало да зададат
Но, несъмнено, не са значими тарикатлъците на Бойко. Важна в тази ситуация е истинността на евроатлантическите му убеждения. Която правота рухва, както се вижда от разкритията към „ пътната карта “. Между другото, на фона на всички тези разкрития напряко смайват обвиняванията му против министър Тагарев, че не бил изпратил в точния момент старите БТР-и за Украйна.
И остава най-после отколешният хамлетовски въпрос - ще си замълчат ли Политическа партия и Демократична България за " Руския поток " на Борисов? Ще ги бъде ли или не? Ясно е, че би било преждевременно и несвоевременно въпросът за „ пътната карта “ и голямата услуга, направена на Путин, да се повдига тъкмо в този момент, по време на властовата промяна. Но пък би могло да стане откакто Мария Габриел стане министър-председател на България. И ще е към този момент наложително да се повдигне, в случай че се стигне до предварителни парламентарни избори.
Иво Беров
Да издигнат въпроса или да го заметат, да се възмутят или да си замълчат? Хамлетовски въпроси, които би трябвало да си зададат водачите и народните представители на Политическа партия и Демократична България. Донякъде и техните гласоподаватели. И обществото ни като цяло би трябвало да си зададе тези въпроси.
" Турски поток " се оказа съветски
Поводът - а, който Бойко Борисов назова " Балкански поток ", а светът назовава „ Турски поток “, и който в действителност се оказа най-много " Руски поток “.
Всъщност обществото ни от дълго време е трябвало да бъде осведомено най-малко с най-общите условия на договорката за газопровода. Защото и политици, и публицисти към този момент желаеха от Борисов и неговата енергийна министърка Теменужка Петкова да им покаже по този начин наречената " пътна карта " на тази договорка, подписана през 2017 година.
Петкова обаче преди време сподели, че не знае къде е картата и че тя нямала значение, тъй като била " единствено работен документ ". Все отново през юни предходната година стартира търсене на тоя " документ без значение ". Търсиха го и тогавашният Министерски съвет, и Булгартрансгаз, и Българският енергиен холдинг (БЕХ), че даже и ДАНС, и Министерство на вътрешните работи. И не откриха нищо.
Какво стана ясно
Документът беше открит едвам тази седмица, откакто изтекоха данни от електронната поща на съветски народен представител. И от „ пътната карта “ на договорката се разбра, че:
- Тя обслужва напълно Русия, като съветската страна даже е диктувала на Борисовото държавно управление какво тъкмо да прави, по какъв начин да го прави и даже в какви периоди: Картата планува " създаване на лист от ограничения за поддръжка на плана от държавното управление на Република България за редуциране на периодите за неговото осъществяване ".
- България влага в договорката повече от 2,5 милиарда лв., които ще имат възвращаемост най-рано след 15 години.
- И най-важното: От документа излиза наяве това, коeто всички подозираха - турският (а в действителност руски) газопровод, който заобиколи Украйна, е бил голямо облекчение за Путин във войната му против нея.
Защо бе скрита толкоз време?
Все неща, които не попречиха на Бойко Борисов да разгласи газопровода за " единственото печелившо дружество в България. Твърдение, което, несъмнено, е очевидна неистина, само че по този начин или другояче обществото ни дотолкоз привикна към лъжите му, че стартира да ги приема за нещо естествено, за нещо като неизбежни " бойковизми ".
Какъвто " бойковизъм " беше и отговорът на Борисов на оня трънлив въпрос, който въпреки всичко му бе заложен от една кореспондентка: " Ако всичко към този газопровод е толкоз чисто, за какво „ пътната карта “ е била скрита толкоз време? А отговорът на Бойко беше: " Това са нелепости, аз разбирам. Аз се гордея с това. Няма да ме уязвите ".
Въпросите, които ПП-ДБ би трябвало да зададат
Но, несъмнено, не са значими тарикатлъците на Бойко. Важна в тази ситуация е истинността на евроатлантическите му убеждения. Която правота рухва, както се вижда от разкритията към „ пътната карта “. Между другото, на фона на всички тези разкрития напряко смайват обвиняванията му против министър Тагарев, че не бил изпратил в точния момент старите БТР-и за Украйна.
И остава най-после отколешният хамлетовски въпрос - ще си замълчат ли Политическа партия и Демократична България за " Руския поток " на Борисов? Ще ги бъде ли или не? Ясно е, че би било преждевременно и несвоевременно въпросът за „ пътната карта “ и голямата услуга, направена на Путин, да се повдига тъкмо в този момент, по време на властовата промяна. Но пък би могло да стане откакто Мария Габриел стане министър-председател на България. И ще е към този момент наложително да се повдигне, в случай че се стигне до предварителни парламентарни избори.
Иво Беров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ